Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, […]
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.
И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]
Дръпна юздите на коня, който изцвили нервно и вдигна предни крака преди да се
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
За секунди ситуацията ескалира неимоверно. Три твърди кура се бореха с оралните ласки на Саня. Тя поемаше куровете един след друг, а с двете си ръце биеше чекии на свободните. Дойде реда и на Христо. Момчето подаде кура си към Саня. Тя се замисли за секунда и каза:
Първата жена със която го правих след време, открито започна да ме сваля, още когато бях хлапе, бе Гинеколожката на мама. Когато вече имах сперма а мама бе в рискова възраст ако хване се наложи да отидем двамата при нея и да разкрием намеренията си. Още в началото когато давах сперма за спермограма тя попита мама дали може да ми лапа. Не се имах за надарен и никога не обичах да се хваля, винаги бях себе си такъв какъвто съм, непринуден!
– Винаги бъди победител, сине! – каза Демия преди да целуне главицата му.
Съставители: Иван Остриков, Камен Калчев, Кръстьо Станишев, Николай Янков
стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,
Христо взе хавлия и се опита да прикрие ерекцията, която не спадаше, въпреки неловкия момент.
Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с Разкази за Саня горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили.
- Давайте, лъвчета… давайте! Скъсайте ме от ебане! – надъха ги Саня.
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.